Защо да учиш АЕ с мен?

Хората, които тренират и развиват уменията си да слушат и говорят на английски с мен, са хора, които искат практически резултати от времето, което инвестират в това начинание, както и да прекарват това време приятно, защото ежедневието е достатъчно натоварено, за да си създаваме допълнително стрес.

Аз не бях добра по английски през по-голямата част от ученическите си години. Не защото не исках или не се стараех, точно обратното - исках го страшно много и винаги се стараех, но то просто не се получаваше. През първото десетилетие на демокрацията в България нямахме кабелна телевизия, нямахме интернет и най-лошото за мен беше, че нямаше откъде да чуя английска реч. В тези години ученето на език ставаше само с учебници и тетрадки. Но общоприетата методика на обучение: "Препиши новата дума 20 пъти," при мен не работеше. Чувала съм и коментари от учители, че няма смисъл да се опитвам да се боря за по-високи оценки, като е очевидно, че не съм способна на такива.

Само че аз не повярвах на негативните коментари, нито на лошите оценки. Не им позволих да дефинират коя съм аз и какво мога. Поставих си като цел номер 1 да науча английски и до края на гимназиалното си образование промених не само оценките си и мнението на другите за мен, но и подплатих вярата в мен самата с практически приложими знания.

Най-интересното е, че се справих с тази задача съвсем сама. Търсех алтернативни методики, правех всевъзможни курсове, от които си вадих извод какво работи при мен и какво не, гледах един филм на английски по десет пъти, докато не започна да предвиждам каква реплика следва, дори излизах на кафе с доброволка от Корпуса на мира - американка, за да говоря с нея на английски, макар че ме беше срам от всички, които ни слушаха, и ми беше много трудно да кажа нещо смислено... и какво ли още не. И всичко това ме доведе до следващата ми мечта-

да замина за Шотландия и да уча Английска литература.

И тази мечта се сбъдна! Но на острова се запознах с българи, които живеят там от 10,15,20 години, и не могат да говорят на английски, защото са се изолирали в български общества и ги е страх да направят крачка извън зоната си на комфорт. Това ме шокира, но пък ме доведе до намирането на моята мисия - да помагам на хора да проговорят на английски. И така вече тринайсет години ...

Езикът е жив инструмент и винаги има какво ново да се научи - аз съм пример за това, защото го уча от 1998 година. Учила съм филологически предмети във Великобритания, Германия и България, където се дипломирах като филолог и педагог.

Но всичко започва с една мечта и щипка кураж. От там нататък, колкото повече се упражняваш и използваш езика, толкова по-сръчен, уверен и прецизен ставаш в употребата му.

Според Карл Велики да знаеш друг език е все едно имаш втора душа. Най-голямата благодат да знаеш друг език за мен е човекът, в който ти се превръщаш по пътя на овладяването му - различната перспектива за живота и хората, която развиваш. А когато можеш да пътуваш и общуваш с хора с различен произход, ставаш гражданин на света и няма какво да те спре да постигнеш всичките си цели и да сбъднеш най-съкровените си мечти (the sky is the limit).